Тази практика, която стана популярна в последните години у нас, всъщност не е съвсем нова. Тези, чието ЕГН позволява, сигурно си спомнят или поне са чували, че по соцвреме нямаше такова нещо като еднократна употреба на учебници. Раздаваха ги в школата и в края на учебната година учениците ги връщаха, за да могат да бъдат ползвани от следващия випуск.
Смятам за изключително положително явление възраждането – макар и под малко по друга форма – на този почин. И виждам поне няколко полезни ефекта от него.
Първият и най-безспорен е, че образованието, наред със здравеопазването, започна да се превръща в едно от най-скъпите безплатни неща. Само родител, който е минал през няколко първи учебни дни, може да ви каже какво коства на семейния бюджет подготовката за него. Като средства – за дрехи, обувки, спортни екипи, раници. Е, ако може учебниците да излязат малко по-евтино – защо да не го направим!
Вторият позитив е в това, че децата се научават да пазят книгите си – логично, ако искаш в края на годината да продадеш старите си учебници и така да подпомогнеш покупката на новите, трябва да се постараеш да ги запазиш в приличен вид.
И третото предимство, което няма кой да оспори, е опазването на околната среда. Макар че у нас все още продължава да се гледа на покупката на книги от антиквариат или на ползвани учебни помагала като белег за финансова недостатъчност, истината е, че в развитите страни подобни актове показват преди всичко друго култура на отношение към природата и стремеж за съхраняване на ресурсите й.
Което ме подсети, че е време да се върнем към една позабравена практика от същото време, за което говоря – събирането на вторични суровите. Ще кажете, затова е разделното събиране. Да, ама някой виждал ли го е в действие!? 🙂
