Замисляли ли сме се ежедневно на колко добри дела ставаме свидетели? Вярно е, че постоянно от телевизията и Интернет ни заливат с негативна информация, която провокира по-ниски вибрации на енергия в телата и умовете ни. Но абстрахирайки се от тях, може само да се огледаме за прекрасните случки, които са около нас. Ако си мислите, че не е съвсем така, то прочетете следващите редове.
Въпреки извънредното положение, забелязах, че има доброволци, които пазаруват и доставят продукти от първа необходимост на възрастни хора. По този начин се ограничава контактът на хора, които излизат навън, и рисковите групи могат да се защитят. На никой не му пречи, когато излиза до магазина или аптеката, да попита съседите си дали имат нужда от нещо. Самият факт, че жителите на цялата ми кооперация го правят ме кара да се чувствам истински горда, че сме успели да съхраним човечността си.
Възникналата епидемична обстановка ми доказа, че има толкова хора с големи сърца, които даряват, шият и влагат усилия, за да успеем да се запазим всички заедно. Освен това аплодисментите на балконите за всички медици, борещи се на първа линия, е нещо толкова зареждащо и повдигащо духа. Така усещаме взаимната си подкрепа и се обединяваме не просто като народ, а като човешки същества.
Появяването в Интернет на безплатни музикални концерти, театрални представления, скечове, фитнес програми, упражнения, уроци, курсове, семинари… Не е ли това начин да се справим с вируса, като взаимно поддържаме будно съзнанието си?
Всички тези примери са само от последните два месеца, а преди това съм свидетел на още хиляди такива. Мога да ви споделя за върнатия ми портфейл, който забравих в един магазин. А човекът, който ме догони, за да ми го предаде, не желаеше нищо в замяна. Или пък друг случай – как случаен човек на улицата раздаваше цветя на жените, защото искаше да вижда усмивките им.
Сега имаме невероятната възможност да се спрем и да се загледаме в заобикалящия ни свят, защото има какво да се види. Често пропускаме доброто в дните си, мислейки, че то задължително и безусловно трябва да ни се случи. Първата стъпка към масовото му разпространение е да забележим доброто, след това да благодарим, да го приложим и накрая то ще се върне с пълна сила към нас.