Искаше ми се да ви разкажа повече подробности за разходката ми от последния уикенд. Но предполагам се досещате, че този материал няма да продължи с подобен тип история, а ще съдържа и нещо повече. Вдъхновение, нови знания и възхита са малка част от нещата, които могат да опишат подобно изживяване.
С група приятели искахме да се отървем от градските жеги и да направим трип за един ден в района ни. Така се роди идеята да посетим Старосел и всичките му прилежащи открити тракийски гробници, светилища и храмове. Районът наистина богат на исторически обекти, но не това е толкова важното в случая.
След няколко часа пътуване с кола и разглеждане от откритията, не се чувствахме удовлетворени. Бяхме решили да посетим началото на Тракийския култов център, който започваше от един от храмовете на могила на селцето. Това може би е най-забележимият обект. Изглеждаше обещаващо. Обходихме го, прочетохме всичката оставане информация, но някак си не усетихме магията.
На излизане се спряхме на билетната каса, която бе и магазин за сувенири. Оказа се, че жената, която работи там, е изключително запалена по траките. А още по-хубавото бе, че е присъствала на повечето открития на проф. д-р Китов и неговата експедиция по следите на древните в областта. Може би трябва да ви кажа да проверите за подвизите на този археолог, ще останете изненадани.
Жената, чието име за съжаление не успяхме да разберем, е родом от Старосел и е израснала с историите за траките. Тя ни сподели толкова много за техния бит и това колко общо има със сегашния ни. Разказа, че в района има около 120 могили, от които едва 22 са разкопани и то не напълно. Съкровища дебнат от всеки ъгъл.
След 20-минутен разговор и препоръчана литература по темата, жената ни изпрати още веднъж в храма, за да видим някои отличителни неща. Интересния захват чрез скоби между камъните, конусовидния покрив с уникална конструкция, белезите по останките – ето това е история. Нуждаехме се именно от това вдъхновяване и хора, които чрез работата си го излъчват.