Изминалата година бе голямо изпитание за духа и тялото на всички нас. Колкото и лоша да бе тя, ни помогна да осъзнаем кое е наистина ценното. Показа ни, че нищо не ни е просто дадено и трябва да оценяваме всеки един момент. Заедно с това според мен помогна да се доразвият добродетелите на съпричастността и единението. А коледните и новогодишните празници го доказват.
В цялата еуфория, че вече настъпва края на 2020-а, а с нея и епидемията, много хора успяха наистина да се почувстват заредени с нови надежди. Заедно с това те пожелаха да помогнат и да направят и други съпричастни със своето щастие. Това, разбира се, не се осъществи чрез мащабни тържества или подобни веселби. Тук говорим за подкрепа на благотворителни каузи.
Колкото и социалната и здравната политика на една страна да е на високо ниво, винаги има нужда от помощ от други хора. Понякога става въпрос само за финансова, но заедно с нея се получава и морала. Все пак да знаеш, че има хора, които са ти изпратили положителна енергия, е много мотивиращо. Точно затова като видях по новините подкрепата не просто на традиционните инициативи като Българската коледа, а и на отделни базари по цялата страна, ни стана много мило. Инициативи винаги има, но сега някак желанието за подкрепа е много по-силно и най-вече изразено.
Според мен всички ние се нуждаехм от една такава трудна година. Чрез нея успяхме да се върнем към чисто човешките си чувства и си припомнихме какво е да помагаш и да получваш помощ. Все пак никой не е застрахован в този живот и не знаеш как ще се завъртят нещата. Нека 2020-а ни бъде за урок, който да помним задълго, за да направим следващите си години много по-значими и пълноценни. Най-хубавото ни очаква – вярвайте!