Не разбирам много от правосъдие, то не знам дали и някой може да разбира от нещо неуредено. По скромното ми мнение, основаващо се на това, което съм чела в пресата, пък и това, което съм чувала от хора, имали нещастието да ползват услугите й – съдебната ни система е пълен батак. Сигурно вече се питате днес ще хваля ли, ще клеймя ли. Ще похваля, но някъде към края. Та бях стигнала до това, че съдебната ни система е блато, както повечето неща в държавата ни май. Никъде повече от там обаче не е необходимо наличието на морал и в никоя друга сфера липсата му не бие така болезнено на очи. Става въпрос за изборите за конституционни съдии там и за скандала, който гръмна около предложената май и одобрена от квотата на парламента съдия Марковска. Излязоха в публичното пространство някакви данни за злоупотреби и морални съмнения около името й, въпросът дори стигна до Европа, поскастриха ни и оттам. Но когато нямаш лице и морал, обикновено е за цял живот. Тая жена упорито продължи да не се отказва от номинацията си и от възможността да влезе в Конституционния съд. И се яви на клетвата. По закон обаче, за да е легитимна клетвата, трябва и президентът да присъства на нея. И тук идва мястото ми за похвала – президентът на България Росен Плевнелиев напусна залата, в която се провеждаше церемонията, точно преди съдия Марковска да се закълне – което направи този акт нелегитимен. Да, похвално, ама от друга страна си викам, докъде сме я докарали, ако трябва президентът да ни решава моралните казуси.