Повечето хора искат да се чувстват полезни, да знаят, че са значими. Това ги прави зависими от одобрението на околните. Задават въпроси за постъпките и вида си, обаждат се за мнение от приятел. Качват редица снимки в социалните мрежи и и ги преглеждат през минути, за да се уверят дали имат достатъчно харесвания.
Истината е, че всички обичаме да получаваме одобрение от околните. Дали в семейството, дали в офиса или на друго място. От похвалите ни става приятно. Те имат благотворно влияние върху самочувствието ни и галят егото ни. Но доколко ние самите сме склонни да казваме похвали и колко често го правим?
Личните ми наблюдения показват, че хората повече обичат да получават, отколкото да дават. Вътрешната ни оценка е настроена повече на ниво критика, отколкото на ниво мотивация и поощрение. Критикуваме по-често близките и приятелите си, работниците и познатите си с цел да им вдъхнем респект и да ги накараме да се стараят повече. Този стар, социалистически според мен, метод е много грешен и в много случаи не работи. Една част от хората наистина при критика се стремят да надхвърлят себе си, копнеейки за похвала и одобрение, работейки целеустремено за по-добри резултати. Но една също не малка част от хората се демотивират и КПД-то им бързо спада. При знак за похвала обаче, те добиват увереност и могат да надхвърлят бързо очакванията ви.
Преди да сте критик или да хвалите, трябва да сте добър психолог и да прецените до каква степен околните подлежат на забележки или комплименти. Не теглете на кантар с изкривена представа за справедливост, а оставете вътрешния ви глас да говори. Помнете, че както за вас похвалите са значими, те са също така търсени от другите. И нещо още по-важно – хората са по-склонни да изграждат симпатиите и уважението си на база добро отношение и мек характер, отколкото на постоянна твърдост и еднотипно поведение. Имайте и това предвид, когато се чудите каква ли е цялостната оценка за приятелите ви към вас самия…