Може да звучи наивно, лековерно, празноглаво, въздушно и още, и още, но все още вярвам, че когато решиш да заживееш с някого, че това е ТОЙ, не може да описваш връзката си с него: „Е, обичаме се, спокойна съм с него, ама чак пък за страст да говорим…“
Миналия уикенд се видях с една бивша съученичка и тя точно така нарисува взаимоотношенията си с настоящата й половинка. Вярно, че това да сте в хармония с другия е от първостепенно значение, но в крайна степен, ако няма любов, ако няма пеперуди, то тогава каква е разликата между него и брат ти?
Веднъж Стоянка Мутафова, която безкрайно уважавам, беше казала, че в браковете си е имала много любов и много обич, защото едното без другото не можело. Е, вярно, че тя има опит с цели 3, но това навярно се дължи именно на устремеността й към съвършенство в интимните отношения.
Простете за откровеността, но не мога да си представя да си лягам до някого, с когото не ни свързва любов – онази, която те докарва до лудост и страст на талази; онази, заради която са се водели войни и се е пренаписвала история; онази, която придава смисъл на пари, коли, лукс и пр.
Наречете ме романтичка със собствена вселена, но в моя свят няма място за прагматичност и удобство, когато говорим за интимност. Искам вулкани, вълни и земетресения, които да ми припомнят всеки ден, че съм жива.
А вашият свят какъв е и вярвате ли, че любовта, разбирателството и взаимното доверие могат да вървят ръка за ръка? И изобщо защо твърде често разглеждаме тези неща като отделни и независими променливи величини?